15.08.2010 г., 23:59 ч.

Атон 

  Поезия » Друга
642 0 7
АТОН
Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.
Всеки звук е молитва във жажда.
Всеки изгрев разлистен е вик от любов
там, където жена не пристъпва.
И зовът на монасите сторил е брод -
Той да слезе сред тях като пътник...
В най-безмълвното място, далеч от света,
даже птичият мах е закрила.
Там, където не броди гласът на жена, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Предложения
: ??:??