Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
1.10.2022 г., 12:47 ч.  

Аутодафе 

  Поезия » Философска
406 6 13

И дали, ако слънце замалко в косите си сложи,
сред листата окапали търсеща верният път,
тя ще смъкне от смъкне от себе си тристата шарени кожи,
Есента. А объркани люде след нея покорно вървят.

 

Тя нехайна е уж, по душите им с шарено драска,
те се лутат в света си за нощ, изведнъж полудял,
щом дъждът отрезвяващ отмие последната мазка,
или синьо небе ще блести, или локви от кал.

 

Тази нощ есента е повела тълпа – скудоумна,
ако разумът утре си тръгне  от лудост обзет,
като съчка на кладата нека душата ми лумне,
изгорете наивният, вярващ в доброто поет.
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??