Август е изпълнен с доброта,
ала защо сърцето ми се пълни с тъга?
Казаха ми - август е изпълнен с радост,
прошка, мир, любов,
но аз не усещам този зов.
Август - за мен си месец трагичен,
тъжен, печален, 
при теб винаги скърбя,
винаги нож сам-самичка си бода.
Никой не вижда и не вниква
през моите стъклени очи,
където, Август, пак от теб ме боли.
С окървавените си ръце и нозе,
прикривам моето черно сърце,
загинало, помрачено,
от скръб покорено.
Август - ти си месец безразличен,
от всички други най си ироничен,
където идва краят на щастието
и началото на грозните песни,
на плачевния вълчи вой,
не мога да намеря в теб покой.
Август - ирония, нали?
Всяка година празнуваме в моя чест,
защото дал си ми живот нелеп,
на погинала душа,
която някак все не мога да разруша.
Август е изпълнен с доброта,
но не толкова, колкото с тъга,
ти си просто една красива лъжа.