Август се изниза по налъми.
Накъде? Не искаме да знаем!
Джапанките някой му потъми,*
риза – от плашилото назаем.
Ризата съвсем е избеляла,
на клошарче август заприлича.
Тихичко свирука на раздяла
песничка – ту щурчова – ту птича.
Как ли му се свири? И не плаче,
като че сватбар е и е весел
знае, че отива си, обаче,
лятото от нас не е отнесъл.
--------------------------------------------------
*Потъми - (диал.) - Скри
© Надежда Ангелова Всички права запазени