Август се изниза по налъми.
Накъде? Не искаме да знаем!
Джапанките някой му потъми,*
риза – от плашилото назаем.
Ризата съвсем е избеляла,
на клошарче август заприлича.
Тихичко свирука на раздяла
песничка – ту щурчова – ту птича.
Как ли му се свири? И не плаче,
като че сватбар е и е весел
знае, че отива си, обаче,
лятото от нас не е отнесъл. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация