Пореден августовски ден,
от пек земята се запали!
Надвиснал, залезът червен
похлупак над къщите постави.
Но ето, полъх с надежда за дъжд
довя облаци - тежки и рошави.
Чу се силен гръм изведнъж
и отекна по близките покриви.
Въздухът понесе дъх на озон,
изля небето чаша пълноводна.
Липите предложиха своя подслон,
а кестенът - короната огромна. ...