... родих се в миналия век,
а ще речеш, че беше вчера.
Бях страшен австралопитек! –
дошъл от адски друга ера.
Когато попът ме видял,
в кръщелното ми е записал –
от кал, ще стане пак на кал,
не ще остави даже мисъл!
Обаче се заинатих! –
жив! – между щяло и нещяло,
раздадох се във всеки стих –
единство между дух и тяло.
И – ей ме, на! – един човек
решил докрай да се разкаже –
безмълвен австралопитек
във ФБ-филм късометражен.
Човек, дошъл от Времена,
потънали вдън други ери.
Бях снопче тиха светлина! –
ваш австралопитек! – Валерий.
© Валери Станков Всички права запазени