Аз родих се, значи,

в следвоенно време.

Имах и удачи,

срещах и проблеми.

Рапортувах често

с пионерска връзка.

Комсомолка станах -

вярваща и дръзка.

Чаках да настъпи

оня комунизъм

и отрекох Бога

с моден атеизъм.

След това години

учех си децата,

че, една за всички,

България е свята

и Чавдар войвода,

всички комунисти,

паднали за нея -

образи са чисти.

А сега ме карат

със чертичка вяла

да задраскам всички

дни. Не съм живяла?

Грешка са били

моите години?

Не на мене тия.

Няма да мине.

Само малко трябва -

завой и отново

тръгвай направо!

Нагоре. Готово.

Всеки чисто име

да си извоюва.

Да го отстоява.

Другото не струва...