Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
19.09.2008 г., 13:07 ч.

Автобиография (2 в 1 ) 

  Поезия » Друга
668 0 10

(две в едно...  krasimira1 и Етчи )

~

Вълна съм... Бурна, силна, страстна,

разбиваща се на капки ситнопенни

във вълнолома с осанка властна...

Следи оставям след себе си солени.

*

А аз поляна в прегръдката на планина,

в мечтите си достигнала дори... небето.

Потънала съм в цвят, окъпана в роса,

събрала  много сила, красота в сърцето.

~

В нощта седефено лунно отражение

проблясва с нюанс сребрист по мен...

Цяла поемам го,  с шепнещо вълнение

понасям образа му към брега студен.

*

Невидима ръка пали нощем звездите,

небето със воал вълшебен се облича,

с луната си говоря, скривам си сълзите,

душата е голяма, силно, чисто обича.

~

Усмихваща се изгревно пробуждам,

обгръщам нежно, обливам с топлота.

Спокойна, волна, талазно подреждам:

отливно съм строга, приливно добра.

*

Утрото тихо, на пръсти... пристъпва,

 слънчев  лъч по лицето ми танцува,                     

 тъгата на усмивката място отстъпва,

 вятър по въздуха съдбата ми рисува.

~

Прииждам, достигам и завладявам,

по-рядко тъмна, по-често светлина,

докосвам ласкава, спомен оставам.

Вълна... Понякога приличам на жена.

*

С природата  в мен сезоните променям:

от жарко лятна преливам в есен златна,

дори зимно бяла топлотата не отнемам,

живот възраждам, пролетно благодатна.

~*

 

19.09.2008г

(цикъл "Съавторски")

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??