1.07.2013 г., 17:55 ч.

Автобиография 

  Поезия » Друга
789 1 3
Много бързо строя всички пясъчни замъци,
после просто стоя и ги гледам да рухват.
И изгарят отново душата ми в пламъци
всички грешни любови и чисти безумства.
Много бързо раздавам се и много наистина,
а животът не дава да бъдем наивни,
с всяка болка ме учи на своите истини
и основният цвят е в палитрата сиво.
Много бързо живея. Прекалено съм искрена,
а светът не прощава да бъдеш различен...
Но такава си бях и така ще остана.
Ще се губя в нещата, които обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Предложения
: ??:??