Автохтония*
„Човекът е стълбата, по която Бог слиза на земята си, за да сънува.”
На стълба разстояние, едва-едва приведен,
надникна Бог към ниското през облаци и пушек.
Земята беше в струпеи, олющена до бедност.
Земята беше ничия. И Той се позаслуша
във тихото бълбукане на хората без думи;
във крясъка на враните, опоскали зърната;
във писъка на майките, по-сùротни от чума;
във вятъра. Във воя му, увиснал под бърдата.
И слушаше ги, слушаше... И взе да оглушава.
Настръхваше брадата му, белееха очите. ...