danda (Даниела)
358 1120
28.10.2011 г., 21:17 ч.

Автопортрет по Брехт 

  Поезия » Друга
837 0 19

Тя дресира диви къдрици с цвят на зрял портокал
и заплита ги с утринен лъч в прегръдка небрежна,
от тази прегръдка лумва спомен за устни коралови,
по раменете разлива се лава от пареща нежност.

 
Тя е опaк характер – обожава да диша свободно,
само на своята тайна любов тихо и вярно робува.
Тя е стих, пълен с грешни думи и точки неволни.
Плаче, когато е весела, и се смее, когато тъгува.

 

Тя не носи рокли и токчета, пие бърбън без лед,
в чантата има само силни цигари, ругае по мъжки.
Нереална сянка пристъпва след нея – от два силуета,
единият благ – по сценарий, а другият буен и дързък.

 

Тя харесва се с кожено яке, кубинки и дънки протрити,
своята женственост по хлапашки през рамо премята.
Да обича – умее! – и ù стига дори пробито и старо корито,
щом в дома ù огън гори и усмивка ù сгрява душата.

 

Тя често ме мрази – и нескрито се мъчи от мен да избяга,
в очите ме лъже, аз наивно ù вярвам, волю, неволю…
И, май, я харесвам, когато е луда, защото чепикът я стяга.
Тя – чудовищно близка и чужда, нерепетирана роля.

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??