19.06.2024 г., 11:10 ч.

Автопортрет по пладне 

  Поезия
185 2 5

АВТОПОРТРЕТ ПО ПЛАДНЕ

 

В небето слънцето по пладне

ще кажеш – камъни троши.

Да хвърлиш камък, де ще падне?

И блатото се пресуши.

 

Върху магарешките тръни

роякът зли оси свисти.

А маранята тъпан дъни –

приижда, гази и бумти.

 

Ни вятър вейне се отнейде.

Ни облаче, дал Бог добро.

Ни дъжд, да шибне ненадейно

над туй убийствено хоро.

 

Дано поне по икиндия

магарето да изреве.

Да стане време за ракия,

а после и за още две.

 

И като камък да ми падне,

да капне като капка пот

поредното зловещо пладне

на моя отлетял живот.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??