Автопортрет с космическа прашинка

9.01.2023 г., 8:08 ч.

Поезия

230 1 2

АВТОПОРТРЕТ С КОСМИЧЕСКА ПРАШИНКА

... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,

нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,

в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,

да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег,

в шатра от камилски кожи – или в тъмни пещери,

никой да не ме тревожи с тъпото си: – Дай пари! –

плащах с непомерни лихви всеки стих, сълза и дъх,

в мен поетът да притихне под калпаче горски мъх,

лист над мене да се стелне, благ поток да рохоли,

в тая пустош безпределна всички сме за миг, нали? –

из ламтежа – да сме първи, вече зли сме зверове,

Господ с двете си пъстърви хляба ни дели надве,

уморих се да мечтая в полет все! – нашир и длъж,

бях прашинка от Безкрая във космическия дъжд.

9 януарий 2023 г.

гр. Варна, 5, 45 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-01-09T11:02:13+02:00

Красива космическа поезия!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-01-09T08:48:15+02:00

плащах с непомерни лихви всеки стих, сълза и дъх,
в мен поетът да притихне под калпаче горски мъх,

Прекрасен си