АВТОПОРТРЕТ С КОСМИЧЕСКА ПРАШИНКА
... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,
нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,
в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,
да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег,
в шатра от камилски кожи – или в тъмни пещери,
никой да не ме тревожи с тъпото си: – Дай пари! –
плащах с непомерни лихви всеки стих, сълза и дъх,
в мен поетът да притихне под калпаче горски мъх,
лист над мене да се стелне, благ поток да рохоли,
в тая пустош безпределна всички сме за миг, нали? –
из ламтежа – да сме първи, вече зли сме зверове, ...