Автопортрет с тояга

29.07.2023 г., 10:22 ч.

Поезия

227 3 2

АВТОПОРТРЕТ С ТОЯГА

... каквото ми е писано на мен, на другиго едва ли ще се случи –

като че ли танцувам всеки ден последното танго на Бертолучи,

скандален, вакханален – и добър, поко́рен на стихиите мъжага,

ако се влюбя, значи е до смърт, разлюбя ли, сбогувам се веднага,

Жените, ах, прекрасните Жени! – без тях и грош животецът не чини,

пилях се с тях в незнайни глъбини и чезнех във зениците им сини,

след къшея си хляб през тоя свят щипукам все по царските пътеки,

по пътя и глупакът ми е брат – от Бога на света дошъл е всеки,

живея – за мравуняка голям, и – мъничък! – за слоновата кула –

спечеленото ще ви го раздам, изгубеното – то е кръгла нула,

когато спра пред Райските врата, и с Господа поседнем върху прага,

душата ми ще скита през света с торбето хляб – и пътната тояга.

10 август 2019 г.

гр. Варна, 8, 45 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.