Автопортрет със снежинка

31.12.2024 г., 11:37 ч.

Поезия

77 2 2

АВТОПОРТРЕТ СЪС СНЕЖИНКА

... вятър скита на кокили в заснежените нивя –

тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,

слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,

облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе,

зимата – печална мръхла, вейна дрипави поли,

и поточето пресъхна – спря съвсем да рохолѝ,

черна, гаргата се свлече, въздуха със грак раздра,

тръгна гола зимна вечер с мен през ледната гора –

щом си прибере багажа, ще изчезнем от света.

Бях снежинка във пейзажа, литнала към пролетта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2025-01-02T08:14:22+02:00

Лети, снежинке, лети към пролетта, която е целогодишно в сърцето под форма на божествена любов!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-12-31T12:31:25+02:00

слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе,
зимата – печална мръхла, вейна дрипави поли,

и поточето пресъхна – спря съвсем да рохолѝ,

Е няма такава поезия!