Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
12.09.2024 г., 9:09 ч.

Автопортрет със сълза 

  Поезия
105 3 3

АВТОПОРТРЕТ СЪС СЪЛЗА

 

... поболя се лятото – и легна

върху хълма с жълтите треви,

дюлята прегърна го последна

и му каза: – Карай да върви!

 

Мушмулата кротичко закапа,

тихо пожела му: – Прав ти път! –

и напълни старата му капа

с меките си капчици дъждът.

 

Косерче прощално му подсвирна.

Облаците скубеха бради.

Тихата мъглица с дъх на смирна

в своя благ саван го прикади.

 

Нейде – откъм вехтата кория,

дъх на мъх и шума се поде.

И – заточен сякаш на белгия,

остър вятър взе да ме боде.

 

Шмугнах се на завет във шубрака –

пътниче от дол през рид – на рът...

Беше ден, във който си поплаках,

и поех след лятото на път.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??