15.01.2024 г., 15:35 ч.

Автопортрет за изгаряне 

  Поезия
5.0 / 9
240 6 3
АВТОПОРТРЕТ ЗА ИЗГАРЯНЕ
Един живот живеем – при това
не го живеем точно както трябва.
Но на дръвник не преклоних глава.
И не оголих тежък врат под брадва.
Не гънах чупки в кръста – не склоних
да стана властник, редом с овластени.
Покланях се единствено на стих.
И само в храм заставах на колене.
Не се родих – резервният играч.
Не бях кибик на масата с белота.
Въртях километражи всеки мач ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Предложения
  • И понеже не зная дали съм оттук, още в тъмните вечери стихове пиша. Дъждовете прииждат студени от юг...
  • > Спокойно спете! Всичко е наред > сега, когато имате виновен... > > К. Кондова Порочна съм – зачева...
  • За твоето ухание мечтая - възвишен миг сред земната пустиня. Душата ми от самота те вае, затворница ...

Още произведения »