В годините, дадени назаем,
колко са, никога не знаем,
тичаме от сутрин до здрач
да надиграем и най-големия играч.
Щураме се като мишки в брашно,
мислим, че знаем едно и сто,
трупаме за милион години –
скандал накрая за роднини.
А Той ни гледа с усмивка лека,
часовника премества го полека,
стрелките покажат ли последний час,
Той изпраща я при нас. ...