27.02.2020 г., 23:33 ч.

Аз 

  Поезия » Друга
480 1 8

Аз съм пламък, обходил света,
и Живея с човешки неволи.
Аз съм замъка в приказка зла
и обичам крилатото „Моля!“.

Аз не плача, когато боли.
Те, мъжете, нали са основа?
Гордо крача и в мъчните дни
над сплетнѝ и словесна отрова.

Аз обичам живота такъв –
не отричам, че често е тежък.
За какво ми е звание „пръв“?
Аз Живея с морала си жежък.

Аз съм дума, която кънти –
и съм гума, която изтрива.
Съзерцавам море от души
от върха на скалата красива.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??