Аз съм пламък, обходил света,
и Живея с човешки неволи.
Аз съм замъка в приказка зла
и обичам крилатото „Моля!“.
Аз не плача, когато боли.
Те, мъжете, нали са основа?
Гордо крача и в мъчните дни
над сплетнѝ и словесна отрова.
Аз обичам живота такъв –
не отричам, че често е тежък.
За какво ми е звание „пръв“?
Аз Живея с морала си жежък.
Аз съм дума, която кънти –
и съм гума, която изтрива.
Съзерцавам море от души
от върха на скалата красива.
© Димитър Драганов Всички права запазени