Аз...
"И ний покорни на Съдбата си ще бъдем,
мечтите буйни ще приспим или осъдим!"
Е.Баратински
Аз...
Аз винаги ще бъда сам!
Защото моят храм е отреден
да бъде пуст, студен, без плам.
Аз нямам нощ и нямам ден!
Не съм изстрадал мъченик,
а за това е нужна сила.
И може би съм тъжен вик,
на своята душа унила.
Не ще намеря миг покой,
където щастие да дишам.
Уви, не съм прочут герой,
и мога само стихове да пиша!
Наистина ли мога и това?
Не знам, но ми се ще да вярвам
в зелената-уханната трева,
и някого със радост да дарявам.
Но пред олтара на душата ми
не ще се моли никой -
дори и верните приятели!
И Любовта не ще поникне
във моята-самотната градина.
И тъй Животът ще премине?!...
© Владимир Филипов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Завинаги", "никога", "никой", са силни думи, които нямаме привилегията да използваме, защото не можем да виждаме в бъдещето...
-
Поздравления!!! Прекрасен стих!
-
Много тъжно, но много хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пиши си стиховете и обичай, какво ти пречи, просто не заключвай сърцето си...нека то само избере!
А стихът е хубав!
Поздравления!