Аз бях скарабей-еднорог
Бленувах частица едемска,
но тънех в трънаци и глог...
Разбунвах мълвата махленска:
аз бях скарабей-еднорог!
Преброждах гори тилилейски
с палитра и глина в ръце...
Парцалено лъвче Немейско
изгризваше мойто сърце.
Просъсква духът ми посечен,
във полет проклет устрелен...
Изхърква сентенцията вечна: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация