17.11.2020 г., 8:21 ч.
Аз цялата ти болка ще поема
Какво и кой сега те нарани?
Душата ти обвила е тъма
и за това са тъжни тези дни,
и в нощите поплакваш си сама.
Когато мъка те гнети, светът
променя се, повярвай, и за мен,
и няма сякаш светлина, и път,
надеждите потъват в свят студен.
О, не! Не може повече така!
Аз цялата ти болка ще поема!
Не искам да те виждам във тъга
и в непросветна дяволска дилема!
И нека мен тъмата да гнети,
да страдам аз! Нали, светлееш ти!
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
О, скъпи, още ли съм твоя аз?
В пламъци съм под звездите...
За теб си мисля в този час,
как пламнали са ми страните... 😋 -
От пчелите медец мек,
с аромати вкусни,
взех - за да ти бъде лек!
Давам ти го с устни! -
В тиха горест аз унивам
и чезна бавно ден след ден...
От горчилката отпивам,
потискам всеки огън в мен... 😋 -
Не със меч, а с нежни длани
в храброст ти ме посвети!
Войн Сърценосец брани
твоя сън, любов, мечти! -
С този жест така небрежен
сърцето ми не пощади...
Рицар си - красив и верен,
в мен ветрове ти посади... 😋 -
Все още, мила, съм в доспехи!
Завръщам се в нощта от битка!
Късмет аз имах днес, успех - и
набрах цветя за тебе в китка! -
И тихо в нежната тъма
с вид призрачен пристигаш ти...
И май изгубвам си ума,
дано небето ми прости... 😋 -
През девет планини, в десета
със огнен змей се люто бих!
Прогоних злобата проклета
и пак при теб е моят стих! -
И чезна аз в горчивина,
посипват ме безброй тъги...
В гръдта ми пак е мрачина,
не знам, не знам, къде си ти... 😋 -
О, цяла в непрогледен срам,
но как обзел ме - аз не знам,
целувка нежна ще ти дам,
привлечена от твоя плам... 😋 -
Луната аз ти подарих,
нима забрави ти!
И тя е в тебе като стих,
и в тебе искрено пламти! -
Но къде ли е луната,
с лика си да ме озари,
че копнеж тая в душата,
утеха тя да ми дари... 😋 -
Ти винаги си в мен, любима,
че моя същност си безкрайна!
Любов в гръдта, която има
няма как да е случайна! -
Да можех в този хладен час
с нежност аз да те прегърна,
да чуя твоя влюбен глас,
в мислите ти да се върна... 😋 -
Не може да е друго, знам,
когато двама сме в нощта,
а то е само огнен плам -
пожар голям на любовта! -
Ще може ли в таз звездна нощ -
питам сънната дъбрава -
да имам нежната ти мощ,
опиянена до забрава... 😋 -
Привличаш ме, за кой ли път,
с вълшебното си тяло?
Пламти лудешки мойта гръд
и твой съм аз изцяло! -
Аз с кожа от седеф по - гладка
ще легна в пъстрата трева,
а ти с прегръдката си сладка
ще ме омаеш след това... 😋 -
Съжалявам, ако аз,
за тъга съм бил причина!
Да забравим онзи час!
Лошото, нали, отмина! -
Но снощи тъй бях наскърбена,
сгушена в покоя тих...
С тази болка заклеймена
утеха аз намерих в стих... 😋 -
Усещам искрения лъх,
от твоята целувка- дъх
с прекрасен, чуден аромат
и пак вървя към твоя свят! -
Малка тайнствена целувка
по вятъра ще пратя аз...
И ах, за твоята милувка
до смърт копнея в този час... 😋 -
До вчера бях разбит и бледен,
на този свят най- сам и беден!
От славейче получих вест:
" Любимата те чака днес! " . -
В косите ми ветрец повява,
сега, къде ли скита моят мил...
Сплитам две - три стръкчета тинтява,
че в гърдите си любов за мен е скрил... 😋 -
Вечер е, но светъл ден е
още в моята душа!
Чувствам истинско горене!
Не, това не е лъжа! -
О, аз ще озаря с лика си
най - тайните ти мъжки мисли...
И ако пак Амур над нас се свъси
ще кажа, че само мой все още ти си... 😋 -
Това е вече друго нещо,
от извора ще пия пак!
Божествен сок ми дай, горещо...
и стихове с любовен знак! -
Не пий вино, когато сам си
от устните ми ще ти дам...
Чети любовните ми станси,
дано да не те хване срам... 😋 -
Опитах се да угася
болката си с вино аз,
но раните дълбоки са
и страдам, мила, час по час. -
Таз безвременна разлъка
нахлу в нощта ми като ад,
гръдта ми потопи сред мъка,
обви и лирата ми в хлад... 😋
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Съмняваш ли се в мене ти?
Сърцето ми безспир те носи,
за теб копнее и тупти!