Аз, грешникът

Грехове много в живота  съм вършил
и дано Бог за тях да прости ми.
Но когато се вгледам във бъдното,
виждам грях със страшно име.

Ще се изправя пред Бога аз – грешникът,
присъдата страшна да чуя,
ще разлисти той строго бележника,
да намери сина си изгубен.

И със свойта суровост безмилостна
ще попита мен – низшия:
”Де, сине, твоите стихове,
останали тъй недописани?

Тъй дълго в ухото нашепвах ти
с Моята щедрост безмерна,
а ти все прахосваше дните си,
пътя към Мен не намерил.

Все градеше ти своите зидове,
към тях прикован със оковите,
а не дописа ти вечните стихове,
дето нашепвах в ухото ти!”

Ще коленича пред Него смирено аз,
ще измия нозе Му с сълзите си
и ще помоля за прошката,
и ще се слея с звездиците.

21 Август 2009 г.