26.11.2014 г., 22:22 ч.

Аз и котката 

  Поезия » Друга
375 0 0
В скута ми кротко легнала котка
мърка и с нокти леко боде,
а ти отсреща с погледи стопляш
мила картина - родни коне.
Галя гърба й, тя се надига,
мостова арка леко изви
и като тебе не казва "Стига!",
топло сънува сухи треви.
С нея по туй си силно приличате:
дебнат зеници в тайния кът.
Криете нокти, щом ще обичате,
впивате нокти, кривнем ли път!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??