Аз и Луната

26.01.2022 г., 16:15 ч.

Поезия » Философска

460 0 1

Бледней Луната от небето,

съсипана от нощен плач.

Аз и Луната, за тебе плачем.

Тръгна натам към звездния разкош.

И небето скърби и плаче за теб.

Черни врани в небето прелитат.

Остави ме тук на земята,

с поглед в звездите отправен,

изпълнен със вяра.

Аз и Дъждът плачем за теб.

Сълзите му, ми мият лицето.

Всеки спомен от болка тежи,

А аз те моля

Не се превръщай в спомен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.