galenavyrbeva (Галена Върбева)
45 80
15.10.2011 г., 12:31 ч.

Аз и моят стих 

  Поезия » Философска
472 0 2

Аз и моят стих

 

Задушавам те в стоманени прегръдки

от черен тон, роден във пустота.

Думите изгубват своите стъпки,

обгърнати в парчета тъмнина.

 

В безсолен ручей плъзга се стихът ми,

заглушаван от раздиращия вик.

Как искам да изключа в миг света си,

за да скоча в най-пленяващия миг.

 

А мръсното стъкло на сивотата

да изтрия с порив в огнения стих.

В битието ми да грейне светлината.

Колко много обич в словото открих!

 

Думите отровени ще стенат,

мастилото ще гасне под ребрата им.

Всеки път, щом черна четка взема,

ще знам, че в моя  ритъм е вината ми.

 

30.09.11 г.

© Галена Върбева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??