Във тебе скрит е мракът.
При мен са цветовете.
И светло е нататък.
Примамлива – пътеката.
Пусни я светлината,
да те огрее целия.
Тя ще изгони мрака
и ти ще оцелееш.
Тогава ще си спомниш
за мен и цветовете.
Ще ме намериш някак.
Ще хванеш ти ръцете ми.
Ще тръгнем по пътеката
под купола небесен.
Когато двама с тебе сме
пътят е по-лесен.
И ще открием себе си
в окото на вселената.
Два ангела, понесени
от вихъра на времето.
© Nina Sarieva Всички права запазени