Като слънцe и луна.

Аз и ти...

Като слънце и луна.

Озаряваш деня със своята светлина,

а на изгубените души аз осветявам нощта.

Като дъжд и дъга.

Аз и ти...

Като дъжд и дъга.

Плача, ранена върху света,

а след мен на хората ти радваш деня.

Като пясък и море...

Аз и ти...

Жадуваш някой да те напои,

а аз сълзите ми да изсуши.

Като планина и равнина.

Аз и ти...

Копнея да достигна твойте висини,

а ти, на тази висини някой да те покори.

И като ден и нощ.

Аз и ти.

Разминаваме се и сме толкова различни,

но всъщност на нас няма прилични.

И като зима и лято.

Аз и ти.

Копнея за твоята топлина,

а ти в жарта си искаш мен, 
теб да изстудя.

И като есен и пролет

Аз и ти!

Тиха, меланхолична и изморена,

падат краските ми по земята сломени.

А ти с красотата и аромата си,

гледаш лицата - навънка - засмени.

 Като аз на самотен остров,
а ти като в суха пустиня.
Крещиш и търсиш любов,
а аз в самотата си глуха
с тъга ще загина.

И като на кораб потънал без мечти,

в океан от самота.

Аз и ти...

Само аз и ти!

В безкрайните солени дълбини
и двамата сме в него пътници, нали?