Аз...
онази, която си представя теб, и прегръща възглавници,
онази, която често попада в графата 'нещастници',
онази, която все още спи нощем с плюшения Зайо
и вярва във приказки и щастливи краища.
Аз...
онази, която мечтае за нежност и чиста детска любов,
онази с болната фантазия, за която няма сироп;
която в тъмното зад клепачите си вижда само теб
и си представя, че е красива и че ти си принц напет.
А ти...
ти ще си поредният, който просто ще отмине.
Ще бягаш все по-бързо, за да не мога да те стигна.
Няма да ме имаш. Няма да те имам.
И ще ме е яд, че се запознахме, а не се разминахме.
© Сюзън Смърт Всички права запазени