Не искам тази свобода,
защо ми е да ям, да пия?
Насила да заспивам, и на ужким да се будя!
Не искам правото да имам
да работя без да спирам
за някой лев, подхвърлен от негодник!
Аз искам просто да живея!
Да бъда себе си, това е!
Да мога да помогна на човек, да помечтая!
Аз искам с тебе да вървя,
по улиците чисти и във парка,
А ти, усмихната да ме прегръщаш..
Аз искам! Толкоз ли е много?
© Иван Иванов Всички права запазени