Аз толкова далеко хвърлих си сърцето,

душата много, много ще боли.

Не плюйте моля ви в лицето,

любовта в мен нима ще изгори?

Не стъпвам Аз в отъпкани пътеки,

вървях по моите често даже със сълзи.

Трудно е! Разбрах това не е за всеки,

вървя, вървя обидно е сега да се пълзи.

Аз искам да раздавам, може и по малко,

любов! Каквото искате но от душа.

Не искам да си мислите това е жалко,

за миг не съм помислил даже че греша.

Аз толкова далеко хвърлих се в мечтите,

дори сега щастливо с тях летя.

Не се опитвайте! Не ще ме нараните,

на любовта към хората, на нея Аз ще се крепя.

                                                           В.Й. 08.05.2016г.