АЗ ИСКАМ ВСЕКИ ДЕН ДА БЪДЕ ПЕТЪК
… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –
да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,
да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,
да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро,
косиците ти с дъх да ветролейна с мелтемите на есенния плаж,
след твоята милунка ненадейна да си река сполай ти, Отче наш!
Да ти река, че няма по-красива от теб, прекрасна, утринна Жена,
единствената моя перспектива е да съм твой! – за вечни Времена.
В орлячето ми утринни звезди за теб ще пея в следващите ери! –
Жена, която в мене възроди във стих един космически Валери.
17 май 2024 г.
гр. Варна, 19, 50 ч.
© Валери Станков Всички права запазени