Аз не мога
да живея така ,
не мога
да казвам
обичам те ,
на човек
обграден от лъжа ,
малки тайни ,
обещания преходни .
Как заспиваш ,
не те ли боли ,
нима наистина
не си ме обичала ?
Ти която
се кълнеше дори ,
че смъртта
е единствено изхода .
Аз те моля ,
остави ме сега ,
нека всеки
своя път да поеме .
Да забравим
обидни слова ,
да настъпи
нямото време !
© Петър Койчев Всички права запазени