19.05.2015 г., 10:45 ч.

Аз не плача (акростих) 

  Поезия » Друга
786 0 8

Не мисли, че съм плакала (капки дъжд са това).

Есента е наблизо. Сбогувам се с лятото

По пътеки от суха и тъжна трева,

Лъкатушещи бавно на някъде.

Аз съм силна, не плача,

Че дори и когато е нужно

И не искам от мене да чакаш

Знак за помощ (макар да  е трудно).

Аз съм силна... така ме познават

Много хора, но малко

От тях във душата ми могат да влязат

И да видят наистина колко...

Ти от тях си (от шепата),

Единичните бройки приятели,

Мислиш за мен със сърцето си и

Ето днес за тебе заплаках.

Чух, че искаш мечтите си на

Тъмно в килера да скриеш

И заплаках... за пръв път с очите си...

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Хубаво е!
  • Мечти, любов... и всичко това скрито в този невероятен акростих. Прекрасно!
  • Благодаря, Анастасия
  • Ренета, Вики, Владислав, Василена, благодаря за хубавите думи
    Стойна, трогната съм от вашите думи! За съжаление в последно време имах доста ангажименти и писането остана на заден план, дано лятото да ми донесе красиви емоции, които да претворя в рими
  • Хубаво любовно стихотворение и съвършен акростих!Харесвам твоите творби! Сякаш по-рано повече публикуваше.Поня добре името ти и го свързвам с хубави стихотворения.
    Поздрав от мен и нови творби! Бъди благословена!
  • Поздрави, хареса ми стихът ти!
  • Чудесно, Биляна!
  • Браво, Биляна! Мечтите ни всъщност са проява на нашия дух и е страшно да ги загубим умишлено:
    "Чух, че искаш мечтите си на
    Тъмно в килера да скриеш
    И заплаках... за пръв път с очите си..." Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??