Влошава се бързо – със дни, с часове.
Безсилно е всяко лечение.
И в този наш славен технически век
от Бога пак молим спасение.
Но как да отида, какво да ѝ кажа? –
Нелепа е всяка утеха.
В такива минути кое ли е важно?
(Заглъхва въпросът без ехо.)
Какво ли е важно изобщо в живота,
щом може такъв да е краят?
Навярно – да минеш през всички голготи
със мисъл, че те са ти Раят.
Това е човекът – създаден да страда,
да храни наивна надежда,
че някъде има и Божия правда,
където Смъртта го отвежда.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Откакто те срещнах по страниците на сайтовете, аз нескрито разговарям с Лирическия в твоята поезия.
Понякога съм съгласна с него, понякога - възхитена до възторг, друг път - разочарована.
Но винаги, винаги искрена.
Благодаря ти пак и пак - за вдъхновението, което събуждат в мен твоите думи; за това, че се отбиваш, за да ми кажеш нещо; за благородството, че ми позволяваш да пиша по някои твои мотиви.
Пожелавам ти най-невероятната Коледа!