Аз не вярвам, че има луна
в туй небе, дето носи градушка
и звездите не яздят коне,
нито слънцето мрака разчупва.
Не познавам цвета на зора,
разпиляла боите немирно.
От тополата пух не събрах,
не прегърнах и никого свидно.
Но сънувам, не птичи пера -
всяка нощ се превръщам във облак,
начумерено тъжна дъга -
са веждите ми, свити минорно. ...