Веднъж ми казаха, че не мога,
усмихнах се и замълчах.
Да ни съди може само Бога,
пред себе си и него обещах:
Вяра в себе си от други да не губя
и падна ли със скок да се изправям.
Сърцето изгуби ли се, щом се влюбя,
да не си го искам, дори и да изгарям.
И видя ли, че на път съм да загубя
да не се отчайвам, а натискам аз газта.
И ако от върха ще падам,
с чест ще е...дължа си го това.
Ако ли пък жадна за победа,
наруша едно от всички правила
и аплодисменти бурни, щом дочуя -
победа ли е, или е лъжа?
Веднъж ми казаха, че не мога
да сбъдна всяка една мечта.
Протегнах ръка и повярвах на Бога,
че аз обаче ще мога да постигна всичко това.
© Кристън Маринова Всички права запазени