Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.
Каквото даде – даде, но и взе,
седни сега да пием вино бяло,
тъгата ми да вземем за мезе,
ще се осъмва, то се е видяло.
Отдавна знам не си ни пял, ни пил,
отдавна си утъпкал коловоза.
Не бой се и да станем за резил,
аз после на метла ще те повозя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация