Светът каза: Стига! И със гняв се озъби.
Стига толкова мъст, останете си луди!...
Непривично се тръсна и изпрати ни жупел.
Ти видя ли страха, ти разбра ли, че свършва?
Тази лека оргия на духовни смъртници
замириса на леш, на вонящи душици.
Само мръсен бокал във ръцете ви има,
а нима сте безброй, вие – дето не спите
и плетете неспирно примки с юта за всички,
ще умрете със нас, има място за всички!
Моят път няма спирка и ще стигна навреме -
не защото съм бърза, не ми трябват колене... ...