Аз съм в нищото! А времето го няма.
В своята душа посявам само радостни сълзи.
Тя толкова в живота с мен е пряма,
изправена с мен върви и казва ми недей пълзи.
Аз съм туй което Господ е създал,
хиляди пътеки в тоз живот ще извървя.
Обич и Любов капчици поне съм дал,
на тях не ще, не ще изневеря.
Аз съм! Не зная кой съм Аз?
Тръгнал там някъде далеко.
С босите крака по острия елмаз,
щастлив съм и толкова е леко.
В.Й.04.02.2016г.
© Васил Йотов Всички права запазени