"Аз съм българче, обичам.."
Тия стихове ги знам от както сричам.
Но годините минават - жалко - все по-рядко ги изричам.
И Българийо, недей ме съди, че дошло е време, май, да тичам.
Самолет и мен ще вземе,
да ме мъкне по чужбина.
Далеч от всичко що е мило - майка, татко и дружина.
Че децата ти са, майко, малки,
и отдавна спрели да мечтаят.
И въпреки че дъно бият, те не спират да копаят...