23.11.2019 г., 7:58 ч.

Аз съм камък и кръст 

  Поезия » Любовна, Философска
754 6 9

 

Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...

Миг покой и подслон за душата.

Потърсѝ ме след дълго забвение.

Ще ти дойда пак пред вратата.

Дотогава живей с пълни сили

и греби от живота със шепи!

Аз докосна ли някой - щастлив е.

(Че съм черен го знам. Не и Петър)

Не тъжи! Ще се срещнем в смъртта.

Там ще имаме време за вечност.

Ще разкажеш за белия свят.

И дали още има човеци.

Ще съм същия - тъй младолик.

(Под пръстта ще съм здрав като корен.)

Все пък нещо от мен ще поникне.

Цвете. Бурен. Билка за болен... 

Не тъжи! Аз съм камък и кръст. 

По-добре ми прелей чаша вино... 

Да Горчи! Да разкаля пръстта. 

Да покълна поне... Да те видя... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново вълнуваш, Дани! Аплодисменти!
  • И друг път съм кавала, че поезията не иска самоцелни метафори и изчанчени чуждици(въпреки, че и аз ги използувам понякога от немай къде)! Трябва и чувство и талант, за да извикаш точните думи, макар и простички и обикновени! Ти го можеш!
  • Завладяваща чувственост!... Поезията ти няма как да не развълнува читателя...
  • Браво! Прераждане ! Претворение! Опиянение!
  • Много хубаво!
  • Нямам думи!
  • Силни чувства! Силно стихотворение! Пречистващо!
  • 😢 😢 😢 😢 😢 😢 😢
  • Много силна Поезия, която предизвиква респект! Не бих искала да те отъждествявам с лирическия герой, Дани, макар че най-добрата поезия се пише в критичните моменти на героя ти.
Предложения
: ??:??