Mисля си, че трябва да запълня
дупката във листа празен,
но това е невъзможно напълно,
защото няма да мога да се предпазя.

"Да се предпазя от какво?" - би попитал,
а аз бих отговорила така:
от това, че ти си моя смисъл,
моята обич и мойта мечта.

Упс, нима на глас го казах?!
Все тая, ти не би го чул, нали?!
А пък и колко пъти ти го показвах,
но в друга посока гледаха твойте очи!

Е, какво пък, нима ще се променя?!
Нима би се променил и ти?!
Нима би повярвал в любовта?!
Аз зная, това да направиш не би.

Ние сме два свята напълно различни,
няма нищо общо между нас.
Пък и ти към мене не изпитваш нищо.
Е, обичам достатъчно и за двама ни аз.

Така е, светът пак ще се върти,
дори и нас двамата да ни няма,
но щастлива съм, че ми показа ти,
че "любовта не съществува" е измама.

Ще продължа напред с поглед студен,
горделива походка и безизразно лице,
но ще остане една вечна истина за мен -
аз съм обичала... обичала съм ТЕБ!!!


На Стоян