Безмилостен вампир ме пресушава
На слънце ще го изпепеля, опържа
Живота ми изпива, ума унищожава
Защо над главата му чадър държа?
Във вените ми змия се влачи, съска
Очите и - айсберги, тръпки ме побиват
Гореща отрова в лицето ми пръска
Антидот имам. Защо не го изпивам?
Тълпи от мръсни хора ненавиждам
Човекът ежегодно в здравето ми бърка
Най-добре ми е никого, ако не виждам
Бягам и все се връщам. Вече се обърках.
Покой е блянът ми неосъществим
Мразя ги, задето ми пречат да го имам!
С ножицата оставам си белег незаличим
От радост светя. Защо болката избирам?
Всеки е предател, чудовище, мой враг...
Но никой повече от мен не ме наранява
Измъчвам себе си за неизвестен грях
А демонът в главата ми не се изморява
Мразя се, задето агония си причинявам
А се обичам само когато плача и кървя
Бягам към спасението. То се отдалечава
Враг навън, враг в мен. Накъде да вървя?
Света през черно-бял бинокъл гледам
Да смесвам добро и зло не понасям
Противоречията са ми чужди, а ги следвам
Май аз самата на противоречие мязам
Бележка: Стихотворение, което приемам много лично. Описвам объркващо състояние на ума, което причинява много болка. Може би е характерно за всички хора малко или много. Но при мен е много силно изразено. Всеки иска да е щастлив. Всеки мрази проблемите. Но човек има нужда от мъката, за да се развива и да става по-добър. Също така няма красота без болка. Всичко това ме кара да търся болката и дори да отивам при това, което най-много мразя, защото "се обичам само когато плача и кървя". Тоест търся болката, за да я надмогна и да обичам себе си, да се чувствам горда. Когато погледнеш картината отдалеч, виждаш, че далеч не е толкова безсмислено. Даже напротив. Но когато си в тази ситуация ежедневно, умът се обърква жестоко и вече не знаеш кой си и какво правиш. Чувството на вина, срам, омраза към другите и към себе си, силен гняв и объркване те завладяват, докато не изсмуче желанието ти за живот и не те накара напълно да загубиш вяра в себе си и света.
Благодаря за вниманието!
© Лора Всички права запазени
Но никой повече от мен не ме наранява
Измъчвам себе си за неизвестен грях
А демонът в главата ми не се изморява."
Ако всички са предатели и чудовища, светът би се унищожил. Ти не си. И други не са и се измъчват като теб. А демонът в главата си го изгони, за да не се докараш до другите, които мразиш. Смъртта на човека по единия или другия начин не радва никой друг, освен демона, който действа чрез човека и в човека, и е човекоубиец. Както и върши чрез хората цялото зло, което ти ненавиждаш. Не бива да ставаш съучастник в неговото дело. Бог да ти помага и предпазва от всяко зло!