Аз съм Рон Уизли,
нямам никакви пари,
а косата ми червена
изглежда, че гори.
Хърмаяни обичам,
Крум обича тя.
Подарявам й пържоли,
той изпраща й цветя.
На Потър аз завиждам,
че останал е сирак.
Със семейство като мойто
червя се като рак.
Брат ми е кретен,
всезнайно е това.
Обича да целува
на министъра гъза.
Баща ми пък, побъркан -
разглобява сешоари.
И много ще се радва
ток да го удари.
Сестра ми, пощуряла,
хормони май е пила.
На тема Хари Потър
сега е откачила.
Посмешище съм в Хогуортс,
посредствен ученик.
Вечно ще съм втори,
несретник най-велик.
И прости заклинания
виждат ми се трудни.
В главата ми подремват
таланти непробудни.
Хърмаяни опита
да ме просвети,
но запомних само
нейните гърди.
Пръчката си счупих
и летящата кола.
Семейството ми вече
ще вървят пеша.
Скабърс се оказа
слуга на Волдемор,
но това ме радва -
миришеше на пор.
Но всичко се обърка,
стана много зле.
Щастието при мен
така и не дойде.
И понеже съм останал
без злато и без ум,
Хърмаяни избяга -
отиде тя при Крум.
Хари и Джини
живеят във чужбина.
А мен ме оставиха
да зъзна цяла зима.
От всички съм забравен,
от всички съм презрян.
Сякаш съм затворник,
чувствам се в капан.
Вчера имах сън,
Снейп при мен дойде.
Идвал той във ада
да ме отведе.
Аз пък му казах:
Професоре, води,
по-щастлив във ада
ще съм, може би.
Аз съм Рон Уизли
и животът ми смърди.
Няма ли от мъките ми
кой да ме спаси?
© Михаил Костов Всички права запазени