АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ
… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,
сняг се сипе на парцали пред Централни хали.
В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,
щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа.
И от щанда за закуски тръгнах с баничка – по „Руски“,
делнах си я с три врабчета на Петте кьошета.
Сетне в храм „Свети Никола“ хлътнах със надежда гола
Бог над моята свещица да склони зеница.
Към Централна ЖП-гара с кеф бакшишът ме откара
и ми каза: – Брат, наслука, махай се оттука!
Еее-х, под Витошкия хребет как мечтах си да съм с тебе,
да те милна, да те гушна, стихче да ти шушна.
Ако те е страх от мечка, никаква с мен нямаш пречка! –
с теб съм в тоя студ нагрочен! – твоето мечоче.
11 януарий 2025 г.
гр. София, 8, 30 ч.
© Валери Станков Всички права запазени