Аз също бях лирически герой,
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак.
На много във очите съм юнак.
Да, вече съм увяхнал клон,
но в мислите поне съм шампион.
А пред Жена да коленича,
навярно още ще съм Пича.
Аз километри още ще премина,
преди накрай да се спомина.
Несретник и пияница, сархош,
не съм се молил никога за грош.
За хекзаметри не ми дреме-
все още си е мойто време!
Туй валс, хоро и компарсита
със римите танцувам до насита.
Светът е мой, и синевата,
фурии зимни и съдбата!
© Георги Янков Всички права запазени