mislitel (Георги Каменов)
1171 11261
11.04.2019 г., 23:34 ч.

Аз угасих луната 

  Поезия » Друга
640 4 4

Бавно гася луната

в пепелник-мухоловка,

а една непозната

ми донесе призовка,

че ще бъда свидетел

аз на Страшния съд,

и света ще е пепел,

пепел ще е светът.

 

     *****

 

В мойта чаша тъгата

е намерила дом,

аз съм дим сред мъглата,

развален телефон,

и набират ме само

по погрешка, случайно,

все е то неразбрано

в мен сърцето омайно.

 

И говоря си с гарвани

(те поне ме разбират...)

гледам новите варвари,

как доброто убиват.

Търся пътя към другите,

но ме спират ченгета

и ме водят при лудите

(симпатични момчета)

диагнози ми дават,

и венозни инжекции,

в маймунарник ме слагат,

и изнасят ми лекции.

 

После пак съм навън

(но с дискретен надзор...)

давя се във огън

и ме хранят със тор...

Този град е отчаян,

а във него живея.

Е, квартала е краен

и почива в неделя...

 

     *****

 

А една непозната

ме избра за свидел -

Аз угасих луната,

но светът ще е пепел,

че друг гаси... земята...

 

30.07.2014.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??