На Пламен
Аз спомням си чудния лагер,
момчето със сини очи.
Това момче веч го няма,
то мъртво във гроба лежи.
То мърво във гроба лежи.
Дете - четиринайсетгодишно
със весели сини очи,
с усмивка красива на устни.
Аз вечно ще помня очите ти
и нежното твое лице,
аз вечно ще помня сърцето ти,
добро и прекрасно момче.
Аз вечно ще помня усмивката
и веселия, радостен смях.
Аз вечно ще помня косите ти,
тебе и лагера драг.
7.03.1985 г.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени