АЗ – ВОЙНИКЪТ ОТ РИМСКАТА СТРАЖА

Някой ден ще изчезна в безмера.

Ще летя върху Божия свят.

И за мен ще запишат в тефтера –

мръдна нейде за кратък обяд,

малко спа, пи кафе – и излезе,

бе решил да изкара стоте,

писа в нощите прози, поезии,

без да пита кой всъщност чете,

мина с песен гори и дъбрави,

взе петте си пари от света

и в замяна какво ни остави? –

само няколко прости неща –

тютюница, перо и луличка,

шепа миди, тесте за белот.

Беше смахната Божия птичка,

но какво пък? – и туй е живот.

Потърсете го утре – на плажа,

цял ден ходи по пясъка бос…

Бях войникът от римската стража,

който бич не въртя

над Христос.